Наследяват ли децата дълговете на родителите си

 Когато някой почине, най-вероятно има наследници по закон – деца, съпруг, братя и сестри, родители и т.н..

В качеството им на наследници те получават наследство от починалия.Наследството се формира от всички права и задължения, към момента на смъртта. Тоест, могат да се наследят имоти, пари, автомобили, но и задължения. Тези задължения могат да бъдат както към физически лица (заеми и др.), така и към банки.

Много хора, получили качеството наследник, не знаят че освен правата (например на собственост) при наследяване получават и задълженията (данъци, кредити) на починалия роднина. Още повече се усложнява положението към настоящият момент, когато значителна част от обществото се намира в заемни отношения с различни кредитиращи институции и лошите кредити продължават да бележат ръст.

Ситуацията, при която едно лице няма реална представа за съотношението права/ задължения, които наследява, е често срещана в практиката и може да доведе до наистина неприятни изненади за него.

  Наследниците на един длъжник обикновено са неговите низходящи (деца), възходящи (родители) и съпруг/а. Когато приемат наследство, те отговарят пред кредиторите, освен с наследеното имущество, и със собственото такова.

Законодателят е е уредил правна възможност наследникът да се „застрахова” срещу това кредиторите да насочат претенциите си и върху личното му имущество.

Тази „застраховка” е институтът на приемането на наследство по опис. При осъществяването на тази процедура приелият по опис отговаря за дълговете на наследодателя само до размера на описаното наследство, но не и със своите лични имуществени права.

   Aко не познавате добре вашия наследодател, макар и да сте в роднински отношения, ако имате информация за него, че е имал кредити или лизинги, ако е склонен към хазарт или вземане на заеми от частни лица, задължително се възползвайте от процедурата „приемане на завещание по опис“, за да си спестите бъдещи неприятности.

   Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито (а не от датата на смъртта). Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца.

Защо да се приема наследството по опис? Защото наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. Какво означава това? Например, наследникът има собствено имущество, придобито лично от него или пък няма никакво имущество, но получава добра заплата. А наследодателят, освен имот, е оставил и задължения към банка, например.

Ако наследникът не е приел наследството по опис, то тогава той отговаря с цялото си имущество за задълженията на починалия. Тоест банката може да продаде личен имот на наследника. Когато е приел по опис наследството, наследникът отговаря само до размера на полученото от наследодателя.

Например, ако сте получили наследство общо за 20 000 лева, а починалият има задължения за 50 000 лева, то банката може да претендира от вас само до тези 20 000 лева, защото толкова са получени в наследство.

Или казано просто – и в двата случая наследниците наследяват задължения. Но в единия случай са неограничено отговорни, дори със свое имущество. А в другия – само с полученото в наследство.

   Остава и вариантът с отказ от наследство. Той е уместен, ако е вероятно да се наследят предимно дългове. Отказът се прави пред районния съд и се вписва в специални книги.

Важно е да се отбележи, че и децата, без значение от тяхната възраст, могат да влязат в ролята на наследници-длъжници. При положение, че лицето не е пълнолетно, банките ще търсят законния му представител. Ако той обаче не е наследник на починалия, няма начин да бъде задължен да плаща дълга.

Повечето банки задължително правят застраховка живот за сметка на длъжника, която да покрие кредита, ако той почине. Ако има такава застраховка, банките трябва да си търсят парите от застрахователите, а не от наследниците. Необходимо е да се подаде писмено запитване в банката дали е била сключена застраховка живот. Често банките „забравят“ този факт и така събират пари от две места.

 Освен негативи (задължения), има и позитиви (права). Банките, освен източник на неприятни новини, под формата на известия за кредитни задължения, могат да бъдат и възможност за придобиване на права – например върху средствата по разплащателни и депозитни сметки, които приживе са принадлежали на наследодателя.

Кръгът от наследници е същия – низходящи, възходящи и съпрузи. За получаването на сумите по сметките на наследодателя е необходимо да се предостави на банката акт за смърт на лицето и удостоверение за наследници.

След това, съгласно Закона за наследството, всеки от наследниците има право на съответна част от сумата. При липса на сигурни данни да се направи опис на сумите по конкретните сметки, защото е напълно възможно, например в друга банка, починалият роднина да има необслужван кредит, за който близките ще разберат, едва когато получат поканата за доброволно плащане от съдебния изпълнител.

За да бъдат получени сумите по банкови сметки, не е необходимо наследодателят приживе да се е разпоредил с тях. Правата върху тях преминават върху наследниците му от момента на приемането на наследството.

Налага се всички наследници по закон да отидат заедно в банката и да получат наследството – пари или ценности. Банката никога няма да даде пари от сметки на починалия само на един от наследниците. Задължително е присъствието на всички. Кои са наследниците става видно от удостоверението за наследници на починалия.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. 

 

20.01.2016 г.