Приемане наследство по опис

Приемането на наследството по опис е възможност, която Законът за наследството (ЗН) установява в интерес на призования към наследяване наследник. Значението на приемането по опис се проявява в две насоки: ограничаване отговорността на наследника за задълженията на наследодателя до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2 ЗН); ако наследникът е с право на запазена част - дете или негови низходящи по заместване, родители или съпруг, да може да иска намаляване на направените от наследодателя дарения и завещания, накърняващи тази запазена част (чл. 30, ал. 2 ЗН). 
Описът на наследството е правна възможност на наследника. Поради благоприятните последици на приемането по опис обаче, законът установява лицата, които задължително приемат наследството по опис. Те са посочени в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН: недееспособните, държавата и обществените организации. По смисъла на закона и с оглед разпоредбите на чл. 3, 4 и 5 ЗЛС недееспособни са малолетните и непълнолетните, както и поставените под пълно или ограничено запрещение. Държавата приема по опис както в хипотезата на чл. 11 ЗН, така и когато получава наследство по завещание. Под обществени организации се разбират юридическите лица с нестопанска цел, посочени в чл. 1, ал. 2 на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а именно: сдружения и фондации. 
С изменението на чл. 11 ЗН (ДВ, бр. 96 от 1999 г.) общините получават по закон движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство на тяхна територия, когато наследодателят няма наследници по закон или по завещание, или всички те са недостойни, или са се отказали от наследството. В тези случаи общината също трябва да приеме по опис. Тя ще приеме по опис и когато се призовава по завещание. Това не е казано изрично в чл. 61, ал. 2 ЗН, но то следва от защитната за наследника функция на този начин на приемане на наследството.1
Вън от случаите на задължително приемане по опис всеки наследник решава сам дали да приеме по опис или направо. Но всеки наследник може да се ползва от приемането по опис, направено от негов сънаследник. Разбира се, и за него ще се отнася ограничението в правомощията, предвидено в чл. 65 ЗН за приелия по опис. Така изгодата от описа - ограничената отговорност, се балансира с допълнителни задължения и гаранции за интересите на кредиторите.
Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗН приемането по опис трябва да се заяви писмено от наследника в тримесечен срок от узнаване за откриването на наследството. Възможността за упражняване на субективното право на приемане по опис се свързва с узнаването. Срокът е преклузивен, но може да бъде продължен еднократно от районния съдия по местооткриване на наследството до три месеца. След изтичането на установения в закона тримесечен срок, респективно на удължения от съда срок, наследникът губи възможността да приеме по опис. За него остава безсрочната възможност да приеме направо. Остава и възможността да се предизвика приемане при условията и реда на чл. 51 ЗН. Трайно е разбирането, че за лицата по чл. 61, ал. 2 ЗН тримесечният срок за приемането по опис не важи.2 Би могло все пак да се помисли дали не трябва при бъдеща промяна в Закона за наследството да се преуреди материята. Като се има предвид, че приемането по опис е начин да се избегне неограничената отговорност за дълговете на наследодателя, може би ще е по-добре да се въведе като общо положение ограничената отговорност, а пълната да бъде по изключение. Следва да се отчете, че в съвременния икономически живот и динамика на обществени отношения възможността някои субекти да приемат наследството по опис в неограничен от закона срок, защото тече от узнаването, може да доведе до несигурност и нестабилност в гражданския оборот, дори злоупотреба с имуществото, неяснота в отношенията между кредиторите на наследството и наследниците, да засегне и трети лица. Държавата и общините получават наследството, което е частно притежание на наследодателя. Придобитото от тях става частна държавна, респективно частна общинска собственост. Няма основание те като частноправни субекти да са в превилигировано положение в сравнение с другите гражданскоправни субекти - физически или юридически лица.
Наследникът, който приема по опис, трябва да извърши две действия: волеизявление за изрично приемане съгласно чл. 49 ЗН и опис на наследственото имущество. Процесуалният ред за упражняване на правото на приемане на наследството по опис е регламентиран в Гражданския процесуален кодекс. Към него препраща изрично разпоредбата на чл. 63 ЗН. Отмененият Граждански процесуален кодекс уреждаше материята в глава четиридесет и девета “Производство по открито наследство” - чл. 449 до 455 включително. 
Новият Граждански процесуален кодекс от 2008 г. дава уредба в глава петдесет и втора - чл. 553 до 559 включително. Производството е под същото наименование и е в част “Охранителни производства”. Запазена е почти изцяло съществуващата до новия ГПК регламентация с редакционни изменения. Все пак законодателят е внесъл някои промени.
На първо място - запазени са трите охранителни акта: запечатването на помещенията и вещите; разпечатването им; опис на помещенията и вещите.3
На второ място - посочена е местната компетентност на органите по запечатване на имуществото по откритото наследство. Съгласно чл. 552 ГПК запечатването се извършва по местооткриване на наследството или по местонахождението на имуществото. Втората възможност е известно отклонение от общото положение в наследственото право, че всички действия, свързани с наследственото правоприемство, се осъществяват по местооткриване на наследството (чл. 1 ЗН). Това ново положение е оправдано, защото е прагматично.
На трето място - местно компетентният районен съд може да извърши запечатването на имуществото, но може да възложи запечатването на общината или кметството чрез техни органи (чл. 553, ал. 2 ГПК). Може да възложи извършването на това действие и на съдебен изпълнител. Новото в сравнение с уредбата на отменения ГПК е, че съдебният изпълнител може да бъде натоварен с тази задача само ако това бъде поискано от наследника-молител. При това ГПК не прави разлика между държавен и частен съдебен изпълнител. 
Във връзка с правомощията на органа за запечатване на наследственото имущество и по-специално на съдебния изпълнител, интересно е Решението на Окръжен съд Габрово № 339 от 08.08.2005 г. по ч. гражд. д. № 115/2005 г., в което се приема по чл. 449 и сл. ГПК (отм.): “Съдия-изпълнителят само изпълнява постановеното от районния съд - той е задължен да се съобрази с решението му и няма правомощия да преценява чия собственост е жилището или да приема и преценява доказателства. Негово задължение е само да извърши действието, което му е възложено със съдебното решение. Не може по реда на чл. 332 и сл. ГПК да се променя решение на районния съд, с което е постановено разпечатването и да се постановява отново запечатване на имущество. В чл. 449 и сл. ГПК няма изискване за призоваване на страни при извършване на запечатване или разпечатване на имущество, тъй като това е охранително производство, при което има само молител. Опис на движимите вещи може да се направи и без да е направено запечатване”. 
За запечатването се съставя протокол, който задължително трябва да има съдържанието, посочено в чл. 555 ГПК. Протоколът се датира и подписва от длъжностното лице и присъстващите страни. Тук трябва да се отбележи, че тъй като производството е е охранително, то е едностранно и страна е наследникът или наследниците, които приемат по опис. Ако няколко са наследниците, призовани към наследяване, те са в положението на молители, щом желаят да приемат по опис или задължително приемат по опис, но това не променя едностранния характер на производството.
Не е задължително описът да се предхожда от запечатване на вещи. Трябва да се има предвид обаче чл. 64 ЗН, че ако наследникът не посочи всички наследствени имоти, които са му известни, за да се впишат в описа, той губи изгодите, свързани с приемането по опис. Макар в разпоредбата да се сочат “имоти”, няма съмнение, че тази гражданскоправна санкция ще се отнася и до случаите когато не са посочени наследствени движими вещи.
На практика това ще е и по-честият случай поради техния брой и разнообразие и трудности по съхраняването им. Освен това, ако укрие наследствено имущество, наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество. Следователно не само ще се счита, че е приел наследството направо, което ще има за последица неограничена отговорност за задълженията на наследодателя, но и се намалява активът на наследството, което наследникът ще придобие. В Решение №1304/20.12.1991 г. по гражд. д. № 1081/1991 г., I-во г.о. (бюл. на ВС, бр. 2/1992 г. № 19) е посочено, че наследникът не може да се ползва от опис, направен служебно, независимо от причината за това, и то на част от наследственото имущество. Описът трябва да бъде направен от районния съдия, а от орган на общинския съвет или кметството - само ако това действие му е възложено от районния съд. Това напълно съответства на чл. 449, ал. 2 и чл. 455 ГПК (отм.). Същото трябва да се приеме и при действието на действащия ГПК - чл. 553, ал. 2 и 3 и чл. 559.                                                                  
Източник:

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.