Защита срещу неоснователни действия не се извършва с други такива действия

Състав на ВКС припомня, че негаторният иск е средство за защита правото на собственост, ограничените вещни права и сервитути, когато не е отнето владението, което е част от съдържанието на тези права от притежателя им, но упражняването им е нарушено или смутено чрез по-ограничено пряко или косвено неоснователно въздействие върху вещта или е създадено такова състояние, свързано с нея. Целта на този иск е да се възстанови състоянието, което е съществувало преди нарушението, като се премахне неоснователното въздействие. Преценката за това дали пречките от ползването на един имот за собственика на съседния са по-големи от обикновеното зависи и от това дали са спазени строително-техническите правила и норми при изграждане на сградите и при функциониране на съоръженията. Строителните правила и норми са императивни. Съдът не може да задължава извършване на действия, включително и за възстановяване на съществуващо положение, ако тези действия биха противоречали на императивни нормативно установени изисквания. В тази връзка в Решение № 123 от 04.10.2019 г. по гр. д. № 3424 / 2018 се постановява, че в изпълнение на принципа за законност и прилагайки служебно императивните правила, съдът не може да постанови възстановяване на съоръжение, което не може да се използва по предназначение поради проектирането и изграждането му в нарушение на нормативните и технологичните изисквания. Това би противоречало и на нормата на чл. 109 ЗС. Премахването на съоръжение, което не съответства на нормативно установените изисквания за изграждането му, не е неоснователно действие. Същевременно изграждането на съоръжение, което не отговаря на строителните правила и норми, е неоснователно действие и ако то създава пречки на ищеца, който го е изградил, няма причинна връзка между поведението на ответника, който го е премахнал и пречките за ищеца. Защитата срещу неоснователно действие не може да се осигури чрез предписване да се извърши друго неоснователно .

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.