ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ПОЛИЦЕЙСКА РЕГИСТРАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ ЧАКА РЕШЕНИЕ ОТ СЪДА В ЛЮКСЕМБУРГ 

Всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер подлежи на полицейска регистрация и задължително му се прави снимка, вземат се образци от пръстовите му отпечатъци и от ДНК. Няма значение какво точно е престъплението, за което е обвинен, стига да е умишлено и да не е от частен характер. И на това отгоре, ако откаже да бъде регистриран, съдът без да има достъп до делото и право на преценка за основателността на обвинението, напълно формално разпорежда принудителното заснемане и изземване на биологичен материал и отпечатъци.

ПРИНУДИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ БЕЗ РЕАЛНА ЗАЩИТА И КОНТРОЛ ОТ СЪДА

Допустимо ли е да се разпорежда принудителна полицейска регистрация без съдът да има право на преценка дали има сериозни основания, че именно обвиняемият е извършил престъплението? Това е един от въпросите, които СНС поставя пред съда в Люксембург. Директива 2016/680 предвижда, че лични данни за нуждите на противодействие на престъпността може да се обработват само за лица, за които има сериозни основания да се счита, че са извършили престъпление. Българският Закон за МВР обаче не дава възможност съдът да осъществи какъвто и да е контрол за наличието на такива сериозни основания. „Напротив – достатъчно е прокурорът или друг орган, който провежда наказателното преследване, да е привлякъл лицето като обвиняем“. Според Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) за привличането като обвиняем се изисква да се съберат „достатъчно доказателства за виновността на определено лице“. „Достатъчните доказателства“ по НПК отговарят на „сериозните основания“ по директивата. „По-скоро следва да се приеме, че за обработка на биометрични и генетични данни са необходими по-убедителни доказателства, от онези, нужни за привличане на лицето като обвиняем – доколкото това привличане служи да се информира лицето за подозренията против него, като му се даде възможност да се защити“. Само прокурорът или водещият разследването следовател или разследващ полицай може да прецени дали действително са налице доказателства, а съдът е лишен от тази възможност.  

Според чл. 68 ЗМВР за съда е достатъчно да констатира, че човек е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, за да разпореди принудителната му полицейска регистрация. „Съдът няма правомощието да прецени дали са налице доказателства (достатъчни или сериозни) в подкрепа на това обвинение; той няма и фактическата възможност да извърши тази преценка, доколкото фактически няма достъп до делото – той получава само копие от Постановлението за привличане на лицето като обвиняем и Декларация за отказ за снемане на данни“ - така не се зачита по никакъв начин презумцията за невиновност.     Източник:

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист.  Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.