ПО КОНСТИТУЦИЯ ПОЛЪТ Е САМО БИОЛОГИЧЕН

Понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл. Това постанови на 26 октомври 2021 г.  Конституционният съд (КС) , като решението е взето с 11 гласа „за“, а против е бил само Георги Ангелов. Филип Димитров пък има становище по част от мотивите.

В решението си (пълния му текст виж тук) КС тълкува основния закон, за да отговори на въпроса в какъв смисъл Конституцията използва понятието „пол“.

Проблемът беше поставен пред него от Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), която от своя страна трябва да излезе със задължително тълкуване за това дали в България е допустима юридическа промяна на пола при транссексуалност (повече за питането до КС, обусловено от тълкувателното дело, виж тук).

Т.е. от КС, а и в последствие от ВКС, не се очаква да признаят или да отрекат правото на всеки да се самоопределя полово и да живее според собственото си усещане, а единствено да кажат дали държавата е обвързана да зачете самоопределянето към пол, различен от биологичния.

Както е известно, думата „пол“ е употребена в Конституцията само веднъж – в чл. 6, който забранява дискриминацията по различни признаци, включително и по пол. Освен това тя обявява брака за доброволен съюз между мъж и жена и въвежда особена закрила на жената майка.

ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ ПРОТИВОРЕЧИ НА КОНСТИТУЦИЯТА

Стъпвайки именно на тези разпоредби през 2018 г. КС заяви, че Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията (повече виж тук). Още в това си решение (пълния му текст виж тук) КС заяви, че „биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол“, „значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност“, „разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание“, а налагането (от Истанбулската конвенция) на „процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, е в разрез с Конституцията“.

В този смисъл с днешното му решение на пръв поглед се продължава тази линия на тълкуване.

В новото си решение КС обаче анализира въпроса за пола в цялостния конституционен контекст и стъпва на духа и принципите на основния закон, а не само на отделните разпоредби, споменати в решението за Истанбулската конвенция.

КС подчерта – не може да дописва закона и Конституцията

Преди да пристъпи към отговора на въпроса за смисъла на понятието „пол“ по Конституция, КС изрично заявява, че дава задължително тълкуване на основния закон, но „не отправя обвързващи предписания до отделните власти относно уреждането на правното положение на транссексуалните лица и конкретно – на законодателната власт относно създаване на определена законова уредба, признаваща правото им на полово самоопределяне, и на съдебната – относно дължимия начин на произнасяне по молби на посочените лица за зачитане на определени правни последици, произтичащи от това самоопределяне“.

Т.е. само законодателят може да реши как да постъпи и дали да уреди изрична процедура, по която държавата ще признава смяната на пола на транссексуалните. Като КС изрично подчертава, че няма да коментира и съществуващата по този въпрос празнота в закона.

Освен това в решението специално се посочва, че той не се произнася по това дали действащата правна уредба позволява юридическа промяна на пола, т.е. категорично топката по въпроса остава в Гражданската колегия на ВКС.

„Поставеният на разглеждане конституционен проблем по делото не е свързан с необходимостта да се гарантира правото на равно третиране на транссексуалните лица и защитата им от дискриминация по този признак, а с изясняване на съдържанието на понятието „пол“ в контекста на релевантната конституционна уредба, т.е. свързаната с брака и семейството и тълкувана съобразно духа и принципите на Основния закон и конкретно тези, които отразяват утвърдените ценностни разбирания в българското общество. Без да изземва нормативно предоставената компетентност на другите държавни органи, това тълкуване очертава задължителната конституционна рамка, в която те осъществяват дейността си, относима към предмета на тълкуването“, заявява КС.

И специално обръща внимание, че когато тълкува Конституцията, той установява точния смисъл и съдържание на нормите в основания закон, но не може да ги допълва или дописва.  26.10.2021 г.  -  Източник: 

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист.  Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й