Налице ли е основание за намаляване отговорността по чл. 441, ал. 1 ГПК поради съпричиняване, когато длъжникът не е обжалвал насочването на принудителното изпълнение върху несеквестируемото жилище?

 

Частният съдебен изпълнител е длъжен да обезщети вредите, причинени от процесуалната незаконосъобразност на публичната продан, с която е нарушил забраната по чл. 444, т. 7 ГПК (чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД), а Министерството на правосъдието дължи обезщетение за същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител (чл. 441, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. чл. 49 ЗЗД). Тази гражданска отговорност е с деликтен характер. Тя не възниква, когато доказателствата по изпълнителното дело, включително тези, които съдебният изпълнител е бил длъжен да събере, обективно изключват предпоставките на забраната по чл. 444, т. 7 ГПК, възбраната върху жилището е редовно съобщена на длъжника, но той не е обжалвал насочването на принудителното изпълнение върху жилището, а до постановлението за възлагане пред съдебния изпълнител не се е позовал и доказвал, че неговата преценка за секвестируемостта е невярна. Тогава вредите са по причина на бездействието на длъжника, а не на действията на съдебния изпълнител, извършил проданта на несеквестируемото жилище. Изключено е материално-правно условие (юридически факт) в състава на деликтната отговорност - понесените вреди са последица от бездействието на длъжника, а не на действията на съдебния изпълнител по осъществения изпълнителен способ. Няма основание за намаляване на обезщетението (чл. 51, ал. 2 ЗЗД), а деликтното вземане не е възниквало.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.