От 13 март 2020 г., в Република България е въведено извънредно положение за един месец, като срокът може да бъде удължен. Това означава, че се ограничават временно основни права и свободи на гражданите. В обосновката на кризисния щаб за борба с коронавируса пред парламента се казва, че ще бъде ограничена главно свободата на придвижване и пътуване. Мотивът: необходимостта да се спазват условията на карантина и ограничаване на контактите, за да бъде спряно разпространението на заразата. Решението на парламента е само от две точки. В първата се казва, че се обявява извънредно положение, а във втората - че правомощията, които се гласуват на Министерски съвет, са на основание на чл. 57, ал. 3 от Конституцията.

Въпросната алинея 3 от член 57 от Конституцията гласи: “При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.  Правата, които не са временно суспендирани са:  Тези конституционни текстове гарантират правото на живот, както и това, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко или унижаващо отношение и на медицински опити без неговото доброволно писмено съгласие. В член 31 се постулира още, че всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок, никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, а обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

В сила остава ал. 1 от чл. 32, която гарантира, че личният живот на гражданите е неприкосновен и всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

Следващата алиния 2 от същия член обаче вече не попада в списъка на гарантираните права. Тя гласи: “Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи”.  

Остава в сила член. 37 от Конституцията, който гарантира свободата на съвестта, свободата на мисълта и избора на вероизповедание и на религиозни или атеистични възглед. В алинея 2 от същия член се казва, че свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.

Свободата на словото, неприкосновеността на жилището и свободата на лична кореспонденция не са сред гарантираните права, други основни човешки права - също.       ЗАПОВЕД НА МИНИСТЪР PDF 

Източник: