ИСК ЗА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА И ИЗДРЪЖКА

Все по разпространеното в България фактическо съпружеско съжителство, като форма на семейни отношения, води неминуемо и до раздели, след които отношенията между родителите и техните деца следва да бъдат уреждани по някакъв ред. И най-доброто и правилно решение в такива ситуации е страните да постигнат споразумение за родителски права и издръжка по чл. 127, ал. 1 от СК.

От какви критерии се ръководи съда, когато одобрява споразумение или сам определя начина за възлагане упражняването на родителските права? На първо място всички обстоятелства, които се разглеждат, се анализират с оглед интересите на децата. Именно от тяхна гледна точка следва да се преценят: възпитателските качества на всеки от родителите, полаганите грижи до момента и отношението на всеки от тях към децата, желанията на родителите по отношение на всяко от децата, привързаността на децата към родителите и обратното, пола на децата и възрастта им, кой от родителите каква помощ може да осигури от трети лица (роднини и нероднини), в каква социална среда преобладаващо живее съответния родител и (разбира се) с какви материални възможности разполага. Тъй като изброените факти и обстоятелства трудно могат да бъдат установени в съвкупност от съда при краткия контакт, в който влиза с родителите по време на процедурите, съдът изисква от Дирекция „Социално подпомагане” да представи социален доклад, чрез който социалните работници да предоставят информация за повечето от описаните обстоятелства – критерии за разпределяне на родителските права. Възможно е дори да се изслушат децата – ако са навършили 10 години.

ВЪЗЛАГАНЕ НА УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА

При сезиране на съда с молба за уреждане на родителските права, същите се възлагат на единия от родителите. В българското право не съществува изрична уредба на т.нар „споделено родителство”, при което двамата родители успоредно упражняват правата, въпреки раздялата си. Разбира се, възлагането на правата на единия родител не означава, че достъпът на другия родител до детето се преустановява. За него се регламентира режим на лични отношения с детето. Все пак ако родителите постигнат някакво споразумение за споделяне на отглеждането на децата съвемстно съдът може да го одобри. Принципно упражняването на родителските права при раздяла се разпределя на единия от родители. В тази връзка с Тълкувателно решение на ВКС от 03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК съдът приема следното: „Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.” От текста следва, че по принцип родителските права се предоставят за упражняване на единия родител, но ако има съгласие между страните е възможно да се утвърди споразумение с елементи за съвместното им упражняване.

В случай ,че  родителите не живеят заедно то те могат да се споразумеят за това къде ще живее детето им, кой ще упражнява родителските права, какъв ще е режимът на лични отношения и размера на издръжката. След като родителите постигнат споразумение, се пристъпва към входиране на това споразумение в съда за одобрение.

ОГРАНИЧАВАНЕ И ЛИШАВАНЕ ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА 

Производството по възлагане упражняването на родителските права на единия родител не бива да се бърка с процедурите за ограничаване на родителски права или лишаване на родител от такива. Когато правата се предоставят за упражняване на единия родител това не означава, че другият родител е лишен от права и задължения по отношение на детето си. Родителят, който упражнява родителските права, взема решения, засягащи ежедневието на детето, като например кое училище да посещава, какви да са извънучилищните занимания и пр. Разпределяне фактическото упражняване на правата и задълженията има функционален смисъл и е в интерес на детето. Ако с родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права се случи нещо непредвидено, което временно или за постоянно му пречи да упражнява правата, другият родител трябва да поеме родителството в целия или ограничен обем в зависимост от ситуацията. В този смисъл той продължава да е носител на родителските права и задължения през цялото време. 

ОПРЕДЕЛЯНЕ МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА ЗА ДЕТЕТО

Тъй като не само правата, но и задълженията за отглеждане на дете се поемат по равно от родителите, то при възлагане упражняването на родителските права на единия родител, другият родител следва да поеме задължение за плащане на издръжка. Фактическите грижи, които поема единият родител в повече се компенсират от финансовите, които поема другия. Но задължение за издръжка в крайна сметка имат и двамата родители.

За да не се допуска накърняване интересите на детето законът е предвидил минимален размер на издръжката, под който не може да се присъжда. За едно дете издръжката е в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната. Т.е. това е минимум, който така или иначе съдът трябва да присъди. Но е възможно да се обоснове и по-голям размер. 

След определяне на издръжката при промяна на обстоятелствата размерът й може да се коригира, но това отново става само чрез съда в съдебно производство, което има за резултат постановяване на ново решение. 

Съдебното производство за възлагане упражняването на родителските права започва с подаване на молба на основание чл. 127 СК – лично или чрез адвокат. В тази молба освен подробно излагане на фактите и обстоятелствата, се правят и доказателствени искания. Излагат се желанията на родителите относно това какво да постанови съда. Нерядко тези дела протичат с разпити на свидетели, назначаване на експерти, издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с данни и документи от други институции и др. Държавната такса по делото е между 30 и 80 лева. Поради това при входиране на молбата се заплаща минимума от 30 лева, а съдът в последствие определя окончателния размер на таксата. Ако заедно с този иск е съединен и друг иск, например за разрешаване спор за пътуване на дете в чужбина (чл. 127а СК) се заплаща допълнителна такса за другия иск. Молбата се разглежда в открито съдебно заседание, в което се призовава и Дирекция „Социално подпомагане”.

 В съдебното заседание по одобряване на подписаното споразумение за родителски права и издръжка съда проверява дали са защитени правата на детето, дали клаузите на споразумението не противоречат на закона, след което закрепва постигнатите съгласия в съдебно решение, задължително за страните. Единствено одобрено от съда споразумение има силата да активира държавните органи за изпълнението му. 

ПРИВРЕМЕНИ МЕРКИ

Докато е висящ спора пред съда всеки от родителите може да поиска постановяване на привременни мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и издръжката. Съдът се произнася по въпроса с определение, което не подлежи на обжалване и има сила до влизане в сила на окончателното решение. Определението подлежи на принудително изпълнение. Определението може да се изменя. Съдът има право и служебно да вземе привременни мерки – ако от исковата молба прецени, че това е належащо. 

 

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя . Източник: