Трудова злопоука

1. Да бъде установена неработоспособността на пострадалото лице, както и причинната връзка между нея и конкретната злополука, което става чрез:

  • Болничен лист – за временна неработоспособност: , издаден от лекуващия ми лекар или зъболекар, лекарските консултативни комисии (ЛКК), от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) след клиничен преглед. 
  • Експертно решение от ТЕЛК и НЕЛК – за трайна неработоспособност: . 
  • При смърт, тя се установява от лекаря чрез съобщение за смърт, въз основа на което органите по гражданска регистрация в рамките на 48 часа издават удостоверение за смърт. 

2. Злополуката да бъде декларирана пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ)

Работодателят  има задължението в 3-дневен срок от настъпването на злополуката да я декларира пред определеното териториално поделение на НОИ.  Ако работодателят  не извърши това в този 3-дневен срок, пострадалото лице от злопоуката или  близките му могат да декларират злополуката, но най-късно до една година от настъпването й. Това става посредством Декларация за трудова злополука.  

3. НОИ да проведе разследване и да открие досие на трудовата злополука.

На базата на подадената декларация, Териториалното поделение на НОИ съвместно с Инспекцията по труда, може да започнат разследване на злополуката. Те са длъжни да разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.

При разследване на злополуката има право да присъства и увреденото лице или да посочи кои да присъстват:

  • работник или служител от същата професия, или
  • член на семейството ми или възходящ или низходящ сродни (майка, баща, дете), или
  • представител на синдикалната организация, в която членува;
  • представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд.
  • Същото право имат и наследниците на починалия при трудова злополука и гореизброените лица, когато здравословното ми състояние не ми позволява да посочи представител.

Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на мен или на моите наследници.

За всяка трудова злополука териториалното поделение на Националния осигурителен институт открива досие с определено съдържание, с което мога да се запознавам.

4. Злополуката да бъде квалифицирана като трудова.

Длъжностното лице в НОИ, въз основа на подадените от пострадалото лице документите  и създаденото досие, в 7-дневен срок от декларирането в т. 2 издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова, което следва да ми бъде изпратено на лицето и на работодателя му в 7-дневен срок от издаването. 

Ако длъжностното лице в НОИ с разпореждането си отхвърля тази вероятност, пострадалото лице или наследницитете могат да обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.

Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.Решението му се съобщава на мен или наследниците ми в 7-дневен срок от постановяването му.

Според трудовото законодателство (Кодекс на труда) работодателят  е длъжен да покрие разликата между претърпените действителни вреди и тези, които осигурителният орган  е обезщетил.

За разлика от осигурителния орган, работодателят  обезщетява: 

  • Претърпените загуби като разходи за лекарства и лечение.
  • Пропуснати ползи – разликата между заплатата, получавана до момента на настъпване на трудовата злополука, и обезщетението, което НОИ  изплаща.
  • Неимуществените вреди  т.нар. болки и страдания, чиято стойност обаче се оценява единствено от съд.
  • При последващо усложнение и влошаване на състоянието ми (повишаване степента на доказана инвалидност, допълнително изгубване на зрението и др.).

Важно! Горепосочените обезщетения се дължат единствено при увреда на здравето,установена по надлежния ред и невъзможност за полагане на труд, последствие от претърпяна  трудова злополука. 

Изключения:

Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ се осъществява само по съдебен ред. Ако работникът желае  обезщетение за вреди, настъпили в следствие от влошаване на състоянието по чл.51 ал.3 ЗЗД, следва да предявя нов иск.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.  Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.