Третиране на брачните и несемейните хетеросексуални двойки от българското законодателство


А/ В сферата на личнните и имуществените отношения

Фактическото съжителство не поражда правните последици на гражданския брак.  Съгласно чл.4 ал.1 от Семейния кодекс/СК/ само гражданския брак, сключен във формата, предписана от кодекса, прави мъжа и жената „съпрузи“ и „семейство“. Само той поражда последиците, които българското право  свързва със сложния комплекс семейни отношения.  Базиран на този принцип, СК регламентира само личните и имуществените отношения между лицата, сключили граждански брак.

   Само хетеросексуалните двойки с граждански брак могат да уредят имуществените си взаимоотношения, избирайки предоставените им от СК възможности за съпружеска имуществена общност, разделност или договорен режим – Глава четвърта  от Семейния кодекс. При несемейните двойки съвместното придобиване на вещни права от двамата партньори поражда само обикновена съсобственост.

   Семейният кодекс регламентира последиците от прекратяването на брака в личните и имуществените отношения само между съпрузите. Двойките, живеещи на семейни начала , не могат да се ползват от редица права, които са предоставени при развод на брачните двойки. Така например родителят, който след раздялата на партньорите отглежда родените през фактичестото съжителство непълнолетни деца, не може да претендира за предоставяне ползването на семейното жилище, ако то е собственост на другия родител или на трети лица. Такова право има само родител , сключил граждански брак – чл. 56 СК. 

   Само лице, което е било в граждански брак, би могло да иска издръжка от бившия си съпруг при условията на чл.145 СК.

   При фактическо съжителство не се прилага презумцията за бащинство. За установяване на бащинството е необходимо припознаване от бащата или предявяване на положителен установителен иск  от детето или майката – чл.64 и чл.69 от СК.

   Произходът на детето от майката може да бъде оспорен от нейния съпруг /чл.60 ал.3 СК/, но не и от мъжа , с когото тя съжителства на брачни начала.

   Партньорът не е втори родител – единият родител не може да осинови осиновеното дете на другия партньор - чл. 81. (1) СК Никой не може да бъде осиновен от две лица, освен ако те са съпрузи. Така живеещите във фактическо съжителство  не могат да осиновят заедно едно дете, тъй като тази възможност е предоставена само на съпрузите.

   Несемейните партньори не се наследяват по закон и нямат право на запазена част от наследството. Наследяване между тях може да се уреди само чрез завещание. То обаче не може да накърнява запазената част на визираните в Закон за наследството „необходими наследници“, включително и „формалните“ съпрузи.

Б) По отношение осигурителните и данъчни права

Съгласно чл.9, ал.6 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия. При пенсиониране на тези лица за периода, който се зачита за осигурителен стаж, от държавния бюджет се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии” върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия. Подобно право не се предоставя на извънбрачните партньори.
Право на наследствена пенсия има само преживелият съпруг, но не и преживелият партньор, живял на семейни начала с починалия. Освен това лицата, които са били във фактическо съжителство, нямат право на добавка от пенсията на починалия си партньор.
Правата на осигурените лица, произтичащи от допълнителното задължително пенсионно осигуряване, могат да се наследяват и прехвърлят само между възходящи, низходящи роднини и съпрузи.

Законът за данъците върху доходите на физическите лица в чл.22 а, регламентира „данъчни облекчения за млади семейства“. Данъчното облекчение се изразява в приспадане от сумата от годишните данъчни основи на направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище, когато комулативно са налице следните условия:

1. договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице или от неговия съпруг;

2. данъчно задълженото лице или неговият съпруг не са навършили 35 годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит;

3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година. Трайно съжителстващите млади несемейни двойки са лишени от това право.
Съгласно чл.44, ал.6 от Закона за местните данъци и такси, не се облагат с данък имуществата, придобити от дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

В/По отношение права, произтичащи от трудови и осигурителни правоотношения

Съгласно чл. 157 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да предостави на работник или служител отпуск от два работни дни при встъпване в брак, както и при смърт на съпруг, но не и на извънбрачен партньор.

Редица разпоредби на Закона за дипломатическата служба дават привилегии само на членовете на семействата на дипломатическите служители, когато те са със задграничен мандат. Съгласно §1 от Допълнителните разпоредби към закона, членове на семейството са съпругът и децата, но не и лицата, които са във фактическо съжителство с дипломатическия служител. Поради това те не могат да се ползват от привилегиите, които Законът за дипломатическата служба предоставя само на съпрузите.

Законът за държавния служител съдържа множество разпоредби, поставящи държавните служители, сключили граждански брак, в по-благоприятно положение в сравнение с живеещите на семейни начала. Съгласно чл.24, ал.4 от Закона, държавният служител е освободен от задължението си да изпълни акт или заповед на по-горестоящ орган, които са насочени срещу неговия съпруг или съпруга. Според чл. 62, ал. 3 от същия закон, държавният служител може да бъде временно освободен от задълженията си при встъпване в брак и при смърт на съпруга си. При прекратяване на служебното правоотношение при смърт на държавния служител, преживелият съпруг има право на обезщетение в размер на толкова основни заплати, определени към момента на смъртта, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20.

Подобни права не са предоставени на извънбрачните партньори.

Според чл. 16, ал. 1 от Закона за жилищностроителните кооперации, член на жилищностроителна кооперация може с негово съгласиe да бъде заместен изцяло или частично от неговия съпруг, но не и от извънбрачен партньор.

Съгласно чл.86, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, началникът на затвора или на затворническото общежитие може да забрани за срок до 6 месеца свижданията, кореспонденцията или телефонната връзка с лица, които оказват отрицателно влияние върху лишения от свобода, с изключение на контактите с възходящи, низходящи, съпруг, братя и сестри, защитници и повереници. Изключението обаче не визира извънбрачните партньори.

Според Закона за министерството на вътрешните работи, при прекратяване на служебното правоотношение при смърт на служител на МВР, съпрузите имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години има починалият служител на МВР, но не повече от 20. Само преживелият съпруг и децата имат право на еднократно обезщетение за загинал при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавен служител в МВР.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.