Строителство срещу обезщетение на собствениците

Строителството срещу обезщетение е често използвана практика, при която собственик на парцел, който обаче няма парите да построи сам сграда, отстъпва това право на строител предприемач. В замяна той се договаря със строителя да получи обекти във вече изградената постройка. Практиката има няколко предимства пред директната продажба на имота – собственикът на земята не губи собствеността върху нея, а също така получава и други имоти, които може да продаде на цена, надвишаваща стойността при обикновената продажба на парцела.

Основните нормативни актове, които регулират материята, са Законът за собствеността (ЗС), Законът за устройство на територията (ЗУТ) и Законът за задълженията и договорите (ЗЗД).

Страните първоначално пристъпват към сключването на предварителен договор. Предварителният договор няма вещноправно действие – той не може да прехвърли правото на строеж, нито имотите, които ще съставляват обезщетението за собственика на парцела. В него обаче трябва да се уговорят най-съществените елементи от бъдещия окончателен договор между страните – каква точно сграда ще се строи, какъв ще е типът на строителството, в каква степен на завършеност трябва да са обектите, които собственикът на земята ще придобие като обезщетение, и т.н. В предварителния договор също така могат да се определят сроковете, в които строителят ще работи; в които трябва да положи грижа, за да получи съответните разрешителни и да изпълни градоустройствените процедури по реда на ЗУТ. Важно е в максимална степен да бъдат индивидуализирани обектите в сградата, предмет на обезщетението, за да не се превърне впоследствие в основа за спор между строителя и собственика. Това може да се случи след изготвянето на инвестиционен проект.

Този тип договорка е далеч по-удачна от уговарянето на процент или квадратура от разгърнатата застроена площ (РЗП) на бъдещата сграда, защото впоследствие това може да се окаже предмет на спор между строителя и собственика, особено в случай че последният е очаквал да получи обекти с определена квадратура. Понятието РЗП не взема предвид използваемите обекти в сградата, а представлява сбора от застроените площи на всички етажи на основното и допълващото застрояване на и над терена

Вещноправно действие от сключването на предварителния договор не настъпва. Правото на строеж, съответно правото на собственост върху бъдещите обекти, предвидени за обезщетение, настъпва едва когато бъде сключен окончателен договор между страните, който следва да бъде извършен с нотариален акт. В случай на спор между тях съдът взема предвид уговорките, направени в окончателния договор. Предварителният договор може да бъде обявен за окончателен с решение на съда.

Правото на строеж се учредява в съответствие с влязъл в сила подробен устройствен план и е ограничено по обем съгласно предвиденото в него. Строителят има петгодишен срок, в който да го реализира, в противен случай то се погасява. Според съдебната практика началният момент на тази погасителна давност е "възникването на фактическа възможност" за упражняване на правото.

Правото на строеж се счита за реализирано, когато сградата, за която е учредено, е завършена в груб строеж. Това означава да са изградени ограждащите стени и да е направен покрив, което се удостоверява от с издаването на Акт образец 14. От този момент нататък строителят става собственик на сградата. В случай че това не се случи в този петгодишен срок, собственикът на имота може да прекрати учреденото право на строеж. Това става чрез развалянето на договора или чрез иск срещу строителя, позовавайки се на чл. 67 от ЗС. От момента на развалянето на договора собственикът на земята става собственик и на построеното върху нея. Строителят обаче има право на насрещен иск срещу него за направените разноски по строителството.

Съгласно разпоредбата на чл. 64 от ЗС собственикът на постройката има правото да ползва прилежащите площи към нея, които на практика са част от имота, който не е негова собственост. Това следва да се извърши съобразно необходимото за поддръжката на сградата и нейната експлоатация. Според съдебната практика това право на строителя включва дори оформянето на зелени площи, засаждането на цветя и друга декоративна растителност. Тази разпоредба на ЗС е диспозитивна, което означава, че страните по договора могат да уговорят и друго.             
Източник:

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.