Право на строеж

   Според Закона за собствеността "правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години". Този текст на чл.67 от Закона за собствеността има сериозно значение за цялата процедура по упражняването на право на строеж. То може да се учреди по няколко начина. 
   В първия случай собственик отстъпва на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката. Това обичайно става възмездно - просто правото на строеж се продава срещу определена сума. Възможно е обаче това да стане и с друга възмездна сделка - каквато е например замяната, или пък с безвъзмездна, каквото е дарението. 
   Вторият начин е, когато собственик на земята прехвърля отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.
  Третия вариант - собственост върху постройка, отделно от земята под нея, може да се създаде и чрез доброволна делба. Така възниква и правото на строеж. 
   Именно то трябва да бъде "консумирано", употребено, задействано в 5-годишен срок. Ако това не бъде сторено, се погасява по давност.
  Според законите и съдебната практика тази давност започва да тече от деня, в който е подписан нотариалният акт за отстъпване на правото на строеж. Тук трябва да се отбележи, че правото на строеж по правило също се прехвърля с нотариален акт. При него се спазват правилата на нотариалния акт на прехвърляне на собственост - например чрез покупко-продажба на имот. Ако пък правото на строеж е учредено чрез договор за доброволна делба, то давностният срок започва да тече от нотариалната заверка на съделителите. 
   Давността при правото на строеж не се прилага служебно и следва правилата на давността по Закона за задълженията и договорите. Т.е. трябва да има действие и акт, който да констатира изтичането на давността. Това може да стане и чрез възражение в съдебно дело.  

 Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.