Право на ползване

   Правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено. Такова право има всеки собственик, който може да го отстъпи на трето лице. В същото време, ако учреди върху вещта си ограниченото право на ползване, собственикът е лишен от всякаква възможност да я ползва. В тези случаи собствеността е гола и собственикът й може да извършва всички разпоредителни действия, включително и да прехвърля владението върху вещта на трети лица с изключение на правото на ползването. В практиката се поддържа, че при учредяване на вещното право на ползване спрямо голия собственик тежи единствено задължението за бездействие - да се въздържа от вмешателства и посегателства спрямо правото на ползвателя. Вещното право на ползване съгласно чл. 59 ЗС се прекратява с изтичане на срока за който е учредено, със смъртта на ползвателя, ако не се упражнява в продължение на 5 г., с погиване на вещта, както и въз основа на съдебно решение.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.