„Щатът“ представлява разписанието , таблицата , общият брой на наетите работници и служители и тяхното разпределение в неговите звена – цехове, отдели, служби и др.  под трудови функции и длъжности – работници, инженери, счетоводители др. служители. Това е персоналът , с който работодателят осъществява предмета на дейност на предприятието. В зависимост от управлението на предприятието и степента на неговата самостоятелност щатът или щатното разписание се утвърждава еднолично от работодателя и от определен компетентен орган – при държавните учреждения и организации на бюджетна издръжка.

„Съкращаването на щата“ означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работници или служители. При съкращаване на щата винаги се посочва наименованието и броят на съкратените длъжности, кои и колко от съществуващите длъжности/щатни бройки/ се премахват. Причините за това могат да бъдат най-различни : отпадане на необходимостта на съответните щатни длъжности, рационализиране на работата и разпределението на съответната длъжност, разпределението на задълженията  по съответната длъжност между други работници и служители, внедряване на нова техника и др. – те са без значение. Наличието на тези причини се преценява от работодателя или от компетенцията на утвърждаването на щатното разписание орган. То е въпрос на преценка за целесъобразното и ефективното осъществяване на производствената и служебната дейност на предприятието. Това, което е важно от юридическа гледна точка с оглед на законността на уволнението е съкращаването на съответната щатна бройка , т.е на трудови задължения, които тя включва, да е реална. Решението с което една щатна длъжност се съкращава, не подлежи на съдебен контрол защото е въпрос на стопанска и управленска целесъобразност. На такъв контрол подлежи само уволнението , което е извършено въз основа на съкращаване на щата/вж р №1069 от 22.XII.1992 г. по гр.д №1279 от 1992 г. на III ГО/ От друга страна , необходимото е съкращаване на щата да е извършено по установения ред – от лицето или органа , който има право да извърши такива промени в щатното разписание. Ето защо не е налице съкращаване на щата , когато съответства трудовата функция реално не се съкращава, а само се променя нейното наименование като: вместо инженер – организатор по производството нормировчик – отчетник по труда и т.н   В тези случаи е налице фиктивно съкращаване на щата , което не е налице и не може да бъде основание за уволнението на съответния работник/служител. Не е налице съкращаване в щата , когато то е извършено не от компетентното за това лице като например : съкращаване еднолично от кмета , а не от сесията на общинския съвет , който съгласно ЗМСМА е утвърдил щатното разписание на общинската управа, от прекия ръководител, вместо от работодателя и други подобни/ решение №319 от 06.05.1998 г. по гр.д №1209/97 , III г.о , р.№514 от 3.VII.1998 г.  по гр.д № 1505/97г. и др./

Уволнението на това основание трябва да засегне толкова работници/служители, колкото е броят на съкратените щатни длъжности. Това е основание преди всичко

Съдебната практика е последователно провежда изискването за реалност на съкращаване на щата като важен съставен елемент от основанието на чл.328 ал.1 , т.2 от КТ. Внимание са обръща и на изискването към момента на уволнението  да е налице „фактическо премахване на съответната трудова функция. Тя трябва да се разбира в смисъл, че тя трябва да е била премахната от работодателя – по съответния ред и от компетентния за това орган, преди да се извърши уволнението. „Изпреварването“ на уволнението , т.е неговото извършване преди да е направено съкращението  и преди  то да е влязло в сила и да е започнало да действа и да се прилага, прави уволнението незаконосъобразно. Законосъобразността на уволнението при съкращаване на щата , като впрочем  и всяко уволнение , се преценява с оглед на наличието на съответното основание към момента на неговото извършване , а не с оглед факти и обстоятелства, които са възникнали , след като уволнението е извършено.

 

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.