Обезпечение на бъдещ иск

Чрез обезпечението на бъдещ иск законът дава възможност на кредитора предварително да подсигури удовлетворяването на дадено вземане срещу длъжника. Целта на процедурата е да се препятства възможността длъжникът в хода на процеса или преди това да се разпореди с имуществото си и да попречи на кредитора да събере вземането си. Поради това, когато за кредитора е налице правен интерес от завеждане на иск, той може на основание чл. 390 от ГПК да поиска от съда да наложи предварително обезпечение, което да гарантира удовлетворяване на вземанията му след приключване на бъдещия процес. Компетентен да се произнесе по молбата за допускане на обезпечителна мярка е съдът, на който е родово подсъден и бъдещият иск.

В молбата си до съда кредиторът следва да обоснове както вероятната основателност на бъдещия иск /наличие на изискуемо вземане, представяне на доказателства и др./, така и наличието на обезпечителна нужда /отказът на длъжника да изпълни, рискът да се разпореди с имуществото си във вреда на кредитора и др./. Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, както и не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение /несеквестируеми вземания/.

Молителят – кредитор следва да посочи и вида на исканото обезпечение, както и цената на бъдещия иск. Обезпечителните мерки, които могат да бъдат наложени са: запор на банковите сметки на длъжника, възбрана върху негов недвижим имот, спиране на МПС от движение, спиране на изпълнението и други подходящи мерки, определени от съда. Исканата обезпечителна мярка следва да съответства на обезпечителната нужда. Това означава, че ако размерът на дълга е малък, то не би могло да се иска възбрана върху недвижим имот, тъй като това неосновано би увредило длъжника с оглед несъответствието на наложената мярка спрямо реално дължимото. Съдът няма право да постанови обезпечителна мярка, различна от поисканата.

Молбата се разглежда в закрито заседание в деня на постъпването й и се уважава, когато съдът прецени, че бъдещият иск е 1) допустим и вероятно основателен и 2) е налице обезпечителна нужда.

След като уважи молбата за допускане на обезпечение съдът издава обезпечителна заповед /в повечето случаи след представяне на гаранция от страна на кредитора в размер от около 10% от цената на иска/ и определя срок за завеждане на бъдещия иск, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако в рамките на този срок молителят не представи доказателства за завеждане на иска, съдът служебно отменя обезпечението.

В случай, че първоинстанционния съд не допусне обезпечението, молителят има право да обжалва пред въззивния съд, като препис от жалбата не се връчва на длъжника. Моментът, в който длъжникът разбира за обезпечението е моментът, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в определените от закона случаи. От тази дата започва да тече и седмодневния срок за обжалване на наложеното обезпечение от страна на длъжника.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.