Конституционния съд се "не се произнесе" за рязкото увеличение на съдебните такси

Българският Конституционен съд има любим номер, който вади винаги от торбата с хитринки, когато трябва да изглежда, че хем смята дадено искане за важно и основателно, хем го отхвърля,като се разцепва на две - 6 на 6 съдии. Съответната атакувана като противоконституционна разпоредба си остава в сила, защото просто няма изискваното по конституция и закона мнозинство от 7 гласа. 

  Последният случай се отнася до рязкото повишаване на съдебни такси, което управляващото мнозинство гласува в административното правораздаване. Промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) бяха въведени куп нови правила, включително закрити заседания в касационното производство, както и невъзможност за жалби в някои специални закони. Пак с тях бе повишен размерът на простите държавни такси за гражданите, едноличните търговци, държавните и общинските органи и се въведоха пропорционални такси върху определяем материален интерес при подаване на касационна жалба, частна жалба и молба за отмяна на влезли сила съдебни актове. Аргументите на управляващите бяха в две посоки - да се предотврати злоупотребата с правото на жалба и да се увеличат приходите в бюджета "на съдебната власт с цел да покрият разходите на съда“. Веднага след това приемането на промените в АПК, част от тях, включително и повишаването на таксите, бяха атакувани пред КС от президента и от 53-ма депутати от БСП.

 В подкрепа на искането срещу високите такси се обявяват Висшият адвокатски съвет, Агенцията за социално подпомагане, Националното бюро за правна помощ, Съюзът на съдиите в България, Фондацията „Български адвокати за правата на човека“, Фондацията „Програма Достъп до Информация“, Екологичното сдружение „За земята“, Асоциацията на парковете в България, специалистите по административно право проф.Димитър Костов и проф.Дончо Хрусанов. Те споделят и допълват доводите в искането, което намират за основателно.

Народното събрание, министърът на правосъдието, министърът на околната среда и водите, Върховният административен съд, главният прокурор, Асоциацията на българските административни съдии и Сдружението на администрацията в органите на съдебната власт намират искането за неоснователно. И се стига до разцепването на Конституционния съд точно на две 6-има съдии са за обявяване на новите такси за противоконституционни, а други 6 твърдят точно обратното. Така на практика КС ги "узакони", като не може да събере мнозинство. Да, пълен абсурд е шестима висши съдии да твърдят едно, а други 6 - точно обратното. Още повече че са хора, учили в един юридически факултет, по едни и същи учебници, в една и съща държава, при едни и същи правила. Така съдиите Георги Ангелов, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Павлина Панова и Атанас Семов приемат искането на президента и депутатите срещу по-високите такси за основателно и те трябва да паднат и да бъдат обявени за противоконституционни.

И изреждат поредица от съображения - при това повече от основателни. Като например, че това повишаване противоречи на принципите на правовата държава. Защото в такава държава не е допустимо "достъпът до върховната съдебна инстанция да е опосредстван от сериозна финансова бариера  особено когато става въпрос за административни производства, на едната страна на които винаги стои облечен в държавна власт орган". Шестимата съдии припомнят, че такси за дела пред ВАС са вдигнати 14 пъти. И веднага след това установяват, че липсват финансови съображения на какво се дължи оскъпяването на „услугата“ правосъдие в касационното производство по административни дела, както и как увеличението на разходите на правните субекти за достъп до съд пред ВАС биха рефлектирали на техните финансови възможности. Нещо повече.Те разсъждават, че достъпът до съд може да бъде индиректно ограничен по два начина: първият, чрез въвеждане на заплащане на сравнително високи държавни такси, които са условие за допустимост на касационната жалба, и вторият, чрез заплащане на адвокатско възнаграждение за ползване на адвокатски услуги. И констатират, че промените законодателят е използвал и двата способа - веднъж като е увеличил съществено размерите на простите такси и чрез въвеждане на пропорционална такса и втори път като е въвел ново условие за допустимост на касационната жалба – нейното преподписване от адвокат.Посочва се, че не издържа и версията на законодателя, че съществуващите такси по своя размер не са достатъчни за покриване разходите на ВАС. Съдът е имал нееднократно поводи да изрази категоричното си становище, че съдебната власт е на бюджетна издръжка, като необходимите средства за балансиране на разходите й се набират основно чрез приходната част на държавния бюджет. Шестимата заключават, че при "неоправдано оскъпяване на съдебния процес голяма част от гражданите и организациите ще бъдат практически лишени от конституционното им право на съдебна защита на техните права и законни интереси". И че в случая повишаването на таксите нарушават конституционни принципи. Другите 6-има съдии, които защитават коренно противоположна позиция, са Борис Велчев, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Надежда Джелепова и Красимир Влахов - според тях повишаването на таксите по никакъв начин не нарушава конституцията.

Тезата им е, че размерът на събираните в съдебното административно производство държавни такси не е променян от 1998 г., а оттогава по данни на НСИ минималната работна заплата е нараснала над 10 пъти. "Ето защо не може да бъде квалифицирано като прекомерно увеличението на размера на дължимата такса за касационно оспорване на 70 лв. Увеличението е малко повече от 10 пъти спрямо досега прилагания размер. Това обаче не означава реално ограничаване на достъпа до правосъдие", твърдят те. А и няма никаква пречка "държавната такса за производството пред касационната инстанция да е по-висока, доколкото съответства на сложността на приложимото право и производството". Тази половина от КС смята, че повишаването на таксите не препятства достъпа до правосъдие като се разцепва на две - 6 на 6 съдии. И съответната атакувана като противоконституционна разпоредба си остава в сила, защото просто няма изискваното по конституция и закона мнозинство от 7 гласа.Така съдът фактически отказва да се произнесе по спора и се измъква от отговорност. 

   Същия финт 12-те висши съдии направиха и по т. нар. дело "Анти-Чорни". По него се атакуваше конституционността на текст от закона за чужденците, който дава възможност решения на МВР, с които се гонят хора от страната, да не могат да се обжалват пред съда. 6 конституционни съдии застанаха зад тезата, че разпоредбата противоречи на основния закон, други 6 застъпиха обратното становище. И в този случай КС фактически отказа да се произнесе. Същото стана и по закона за досиетата, когато за дълго време КС засекрети документите на Държавна сигурност Висшите съдии се разцепиха и по дело срещу промени в Закона за застраховането, според които бе забранено да се атакува пред съд отнемането на лицензи на застрахователни дружества. Нещо подобно стана и по делото "Пеевски", когато трябваше да се реши дело по искане на 96 депутати от ГЕРБ. Те настояваха да бъде обявено, че Пеевски е в несъвместимост и не може да е пак депутат, след като не сполучи операцията по неговото поставяне на поста председател на ДАНС. Пак не се стигна до 7 съдийски гласа и на практика нямаше решение по същество и Пеевски остана депутат. Подобно нещо стана и по дело срещу промени в приватизационния закон, станало известно като казуса "Булгартбак". Същото се случи и по възлови промени в закона за съдебната власт през годините.                         Източник: