Как се установява идентичността на лице, обозначено с различни имена в документи?

   

  Идентичност на лице, обозначено с различни имена в документи, може да бъде установявана с нарочен, предвиден в закона документ или инцидентно с всички доказателствени средства. В първата хипотеза това може да стане с нарочна декларация на заинтересованата страна, дадена под страх от наказателна отговорност пред държавен орган, ползваща се с материална доказателствена сила, като в спорно производство насрещната страна следва да представи доказателства, оборващи декларираното обстоятелство, както и с издадено от общината удостоверение за идентичност на имена, изготвено въз основа на данните, съдържащи се в регистъра на населението, което е официален документ. Във втората хипотеза установяването може да стане с преки доказателства (удостоверения за раждане, в които са посочени имената на бащата на лицето, удостоверения за брак, в които е посочено, че един от съпрузите приема фамилното име на другия съпруг, съдебни решения за осиновяване или признаване на произход, решения за отмяна на осиновяване, решения за промяна на името на дадено лице) или с косвени такива, като за да се приеме, че два или повече документа се отнасят до едно и също лице е достатъчно в тези документи да съвпада поне личното име на лицето и да има доказателства за причините, поради които това лице е използвало различни бащино и фамилно име в тези два документа. Следователно не във всички случаи е необходимо да има доказателства за причините, поради които едно лице е обозначено с различни имена в два или повече документи. С оглед на това в Решение № 36 от 26.03.2018 г.  на ВКС по гр. д. № 1733/2017 г. се приема, че преценката е конкретна по всеки спор и зависи от това дали са представени нарочно създадени по предвиден в закона ред или преки доказателства за установяване на идентичност на лица с различни имена или доказването е чрез косвени доказателства.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.