Договор за наем - Задължения на наемателя

1.Да плаща наемната цена. Ако няколко лица са наели една вещ те не отговарят солидарно, а разделно. Изключение от това правило е уредено само, когато вещта е наета от единия съпруг и задължението е поето за задоволяване на семейни нужди - по силата на чл.25/2 СК двамата съпрузи отговарят солидарно за заплащането на наемната цена. Естествено става въпрос за солидарна отговорност на двамата съпрузи, ако това е семейно жилище, но ако това е жилище или някакъв имот, който само единия съпруг ползва сам за някакви негови нужди - тогава те не отговарят солидарно.
1.1. Да понася т.нар. консумативни разноски (съпровождащи наема престации). Плаща освен наемната цена: ток, парно, вода и т.н. Поначало тези разноски са в тежест на наемателя. Понася дребните поправки на вещта, които се дължат на обикновеното износване.
1.2. Цена. Поначало наемателят престира наемна цена, след като му бъде предадена вещта, но това е правило, което е диспозитивно и дори обичайно. Масовата практика в момента е да се предплащат аванси.
1.3. Място на плащането. Това е едно парично задължение и за него важат общите правила  на чл.68 ЗЗД
1.4. Време на изпълнение. Възможни са различни уговорки.Най-често наемната цена се плаща периодично (месечно) - възможно е да се уговорят и други интервали от време. Възможно е да се предвиди също така, че наемателят ще плати една глобална сума за целия срок на договора.
1.5.    Последици от неплащане.
1.5.1. Дължи лихви от деня на забавата
1.5.2. Наемодателят може да развали договора по чл.87.
1.5.3. Давностният срок за вземането на наемната цена е 3 години.
2. Да пази вещта и да си служи с нея като добър стопанин. Поначало той трябва да използва вещта с оглед на онова предназначение, с оглед на което е сключен договора за наем - напр. ако е отдадено помещение за жилище то не би следвало да се използва за офис или обратното. С оглед на това задължение наемателят е длъжен да понася дребните поправки за поддържането и запазването на вещта, длъжен е да съобщава на наемодателя за всяко посегателство върху вещта и при неизпълнение на това задължение наемодателят може да развали договора, като потърси и обезщетение за вреди.
3. Да върне вещта. 
3.1. Кога се връща - Поначало вещта трябва да се върне в деня, когато се прекратява наемното правоотношение.
3.2. Какво се връща  - Наетата вещ, заедно с всички нейни принадлежности, а не друга вещ. Вещта трябва да бъде върната в състоянието, в което и била получена. А ако не е бил направен опис се предполага, че тя е била получена в добро състояние (което е една оборима презумпция). Ако на вещта са нанесени вреди съществува оборима презумпция, че наемателят е причинил виновно тези вреди, поради което той отговаря за тях. Той може да се освободи от тази отговорност, ако докаже липсата на вина. Нещо повече: по силата на правилото на чл.233, ал.1: Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването от вещта, освен ако се докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние
3.3. Подобренията. Възможно е наемателят да е извършил подобрения във вещта. В такъв случай, той като наемателят е държател и не разполага с правата на владелеца, а още по-малко с правата на добросъвестния владелец той може да търси стойността на тези подобрения в зависимост от основанието на което ги е направил. Ако е бил сключил договор за изработка с наемодателя той може да ги търси на базата на договора за изработка. В противен случай той може да прибегне или до правилата за гесцията или до правилата за неоснователното обогатяване. Но той няма право на задържане, тъй като не е добросъвестен владелец. Ако наемателят не върне вещта навреме наемодателят може да търси от него наемната цена за времето, през което наемателят е продължил ползването и вредите от произволното ползване. В този случай -иск за  опразване на имота, т.е. това е един иск за връщане на имота. Разбира се, ако наемодателят е собственик и ако желае може да води и ревандикационен иск, но това за него е доста по-трудно, тъй като той трябва да докаже активната си легитимация.
                                                                                                                            Източник:

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.